Изпълнението на реформата за подобряване на ВиК-сектора е много важен ангажимент, който България трябва да изпълни, като важно условие за привличане на европейски средства. Това е заявила министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на първата от поредицата срещи, посветени на ВиК реформата у нас с участието на областни управители в страната, представители на МОСВ, НСОРБ, ВиК - дружества и ВиК - асоциации. Участие са взели и зам. министър Николай Нанков, Радослав Русев - съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството в сектор ВиК и експерти на министерството.
Министър Лиляна Павлова е подчертала, че ако не изпълним всички поети ангажименти по изпълнението на Националната стратегия за развитие и управление на отрасъл ВиК и европейските изисквания в областта на екологията и качеството на питейната вода, няма да можем да разчитаме на европейско финансиране, а се нуждаем от огромна инвестиция за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води, за което сме поели ангажимент като член на ЕС. Реформата е важно условие и за реализиране на проекти по Оперативна програма „Околна среда" 2014-2020г., откъдето ВиК- секторът може да разчита на 2,5 млрд. лв. Основната цел на реформата е да доведе до предоставянето на по-качествени услуги в сектор ВиК, както и да се намалят загубите на питейна вода, което е сериозен проблем за страната. Реформата ще позволи подобряване на макроикономическата рамка за сектора, привличане на инвестиции, коректно разделяне на публичната собственост между общини и държава, регионализиране на инвестициите и по-добро финансиране на сектора като цяло. Министър Павлова е изтъкнала, че за реализацията и завършване на реформата са нужни три години.
„За да модернизираме и подобрим качеството на ВиК-сектора у нас, са ни необходими над 11 млрд.лв., което е огромна инвестиция", е посочила министър Павлова и е подчертала значението на европейските фондове. От европейските програми, най-вече ОПОС, можем да разчитаме на 2,5 млрд. лв. за инвестиции. Инвестиции в сектора могат да се набавят и от Оперативна програма „Развитие на селските райони", както и от бюджета.
Министър Павлова е информирала, че за реализиране на реформата в сектор ВиК в МРРБ е създаден специален съвет, който ще работи съвместно със всички заинтересовани страни - МОСВ, ДКЕВР, МФ, МЗХ, МЗ, НСОРБ и областни администрации, синдикалните организации в сектора, БАВ и БСК, съюз на ВиК операторите.
От страна на министъра, е изразена надежда да се постигне консенсус и разбирателство между различните страни, тъй като реформата няма възможност да се отлага и бави. „ЕС иска от нас конкретни стъпки и много сериозна работа, за да възстановим доверието, че можем да направим реформата, която за съжаление бе отложена на два пъти досега - през 2007 и 2009г.", е заявила министър Павлова.
Радослав Русев - съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по въпросите за ВиК, е представил стъпките, които ще се извършат при реализиране на реформата. Той е подчертал, че ВиК- услугата у нас се влошава, както в сферата на водоснабдяването, така и при дейностите отвеждане и пречистване. В много малко градове са изградени пречиствателни станции за отпадни води, а от там идват проблеми с екологичното законодателство. По отношение на питейната вода, Русев е откроил качеството в някои региони и проблеми с непрекъсваемостта и налягането в тръбите. Той е коментирал и цената на водата у нас, която не покрива разходите за амортизация, което ако не се промени, след 20 години ще доведе до тотална амортизация на системите. По думите му България е на първо място в ЕС по разлика в цената на услугата. В някои дружества в страната се заплаща под 1 лв. за куб.м., докато в други региони цената надхвърля 3 лв. Освен това съществен процент (70- 80%) от цената, която се плаща отива за доставка на питейна вода, а останалото за отвеждане и пречистване на замърсени води, което също е ненормално.
Той е акцентирал, че реформата в сектора ВиК цели привличането на повече инвестиции, подобряването на качеството и поносимост на цената, която заплаща населението. Според разчетите за покриване на заложените критерии, във всеки регион са нужни инвестиции в осреднен размер на 200 млн.лв., като се планира поне половината да се набавят чрез фондовете на ЕС, а останалите от други източници - държавен бюджет, собствени инвестиции на ВиК -операторите, заемни средства, държавни и общински средства и др.
Радослав Русев отчете, че до момента по реформата са изготвени 52 мастър плана. До края на годината трябва да се подпишат 15-годишни договори между ВиК- асоциациите в страната и ВиК- оператори.
„Областните управители са важен участник в процеса на ВиК - реформата като представители на държавата в асоциациите", отбеляза Русев. Създаването на действащи асоциации и работещи договори между тях и ВиК операторите е крайъгълен камък във ВиК реформата и областният управител има сериозна роля като председател на асоциацията. „Разчитаме много, че ВиК асоциациите ще създадат открита и оперативна среда на работа, в която кметове и областни управители ще създадат подход за регионално управление на ВиК инфраструктурата", каза още той.
Припомняме, че в срещата в МРРБ днес, 12 януари 2014 г., взе участие и Областният управител на област Добрич д-р Маргарита Новоселска.